Науката и младите изследователи като социални иноватори
Социалните иновации обикновено се свързват с каузи и общности, а науката – с лаборатории и публикации. Двете се срещат по-често, отколкото изглежда. Младият изследовател знае как да провери дали едно решение работи, умее да работи с данни и има достъп до знание, от което обществото има нужда. Когато го използва извън лабораторията, той става социален иноватор.
Какви са проблемите
- Малко млади хора избират науката. Министерството на образованието и науката сочи като трайна тенденция намаляващия интерес на младите към научноизследователска кариера, ниския обществен престиж на професията „учен“ и ниското заплащане.
- Изтичането на мозъци след магистратурата и докторантурата е признато в държавните програми като проблем, който трябва да се намали.
- Науката е далеч от училището. За много ученици срещата с действащ учен остава рядкост, а точните и природните науки изглеждат откъснати от живота.
- Слабата връзка между науката и бизнеса оставя добри резултати неизползвани.
Какво работи
Държавната подкрепа за младите учени. Националната програма „Млади учени и постдокторанти“ е приета от Министерския съвет през август 2018 г. В първите два периода (2018/2019 и 2019/2020 г.) с нея са подкрепени над 1000 млади учени и над 850 постдокторанти от 17 организации. Второто издание е с бюджет до 15 млн. лв. за 2022–2025 г., а проектът на трето издание беше на обществено обсъждане от ноември 2025 до януари 2026 г. Програмата не е социална иновация сама по себе си, но дава на младия изследовател време и сигурност, за да прави и нещо повече.
Научната комуникация. Конкурсът FameLab търси учени, които могат да обяснят изследването си разбираемо пред публика. В България той се провежда от 2007 г., до 2021 г. с Британския съвет. След тригодишна пауза Фондация „Красива наука“ върна страната в конкурса през 2025 г., а националният финал беше част от Софийския фестивал на науката. Шестнайсетото издание на фестивала се проведе от 14 до 17 май 2026 г. в София Тех Парк и събра учени, университети, STEM клубове и образователни организации.
Учените в училище. Най-простият формат е и един от най-ефективните: млад изследовател, който отделя час, за да покаже на ученици какво прави и защо е интересно.
Откъде да започнете
- Изберете проблем, който вашата наука може да освети: качеството на въздуха, водата, здравето, данните за собствения ви град.
- Говорете на езика на хората, за които правите проекта. Конкурси като FameLab и фестивалите на науката са добра школа за това.
- Работете с училища и читалища. Те имат публиката и пространството, вие – знанието.
- Търсете партньори в бизнеса и общините за приложението на резултата. Проект на знанието, който никой не използва, остава публикация.
Как млади хора с различни специалности работят заедно по такива идеи, показва хакатонът Академия за иновации: Идеите 2018.
Какво работеше екипът на стария форум
На този адрес беше страницата на екипа по наука и технологии от второто издание на „Идеите – това сме ние“ (2013 г.). Той имаше две теми: как природните и приложните науки да станат по-интересни за младите хора и онлайн пазарите в мобилните приложения. От първата тема тръгна проектът „Наука без скука“: лектори да посетят пет софийски училища, а учениците да покажат свои проекти на мултидисциплинарно състезание. През 2014 г. екипът „Наука и технологии“ се занимаваше с връзката между науката и бизнеса и със социалния потенциал на новите технологии. Всички теми са на страницата Тематичните екипи.