Социалната икономика в България: наръчник за начинаещи

Социалната икономика е частта от стопанството, в която печалбата не е целта, а средството. Предприятието продава стоки или услуги като всяко друго, но приходите му служат на социална кауза: работа за хора, които трудно намират такава, услуги за уязвими групи, по-малко разхищение. В България тази идея има стари корени в кооперациите и читалищата, но законова рамка получи едва преди няколко години.

Какво казва законът

Законът за предприятията на социалната и солидарната икономика е обнародван в „Държавен вестник“, бр. 91 от 2 ноември 2018 г., и е в сила от 2 май 2019 г. Той за първи път определя кои са субектите на социалната и солидарната икономика: кооперациите, юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност и социалните предприятия.

Законът въвежда два класа социални предприятия, независимо от правната им форма:

• Клас А. Предприятието създава социална добавена стойност, управлява се прозрачно с участие на членовете или работниците си и или влага над половината от печалбата си след данъци (поне 7500 лв.) в социална дейност, или наема поне 30 % (и поне трима) работници от уязвими групи.
• Клас А+. Към условията за клас А се добавя едно от следните: социалната добавена стойност се създава изцяло в общини с безработица на или над средната за страната; поне 50 % от печалбата и поне 75 000 лв. отиват за социална дейност; или поне 30 работници от уязвимите групи работят в предприятието без прекъсване през последните шест месеца.

Регистърът на социалните предприятия се води от Министерството на труда и социалната политика, а списъкът е публикуван на сайта на министерството. Подробно за вписването и за правните форми пишем в раздела Идеите днес.

Колко голям е секторът

По оценка, цитирана от Европейската комисия, през 2015 г. около 3670 субекта у нас са могли да работят като социални предприятия: 2430 сдружения и фондации, около 1000 читалища, 200 специализирани предприятия за хора с увреждания и 44 кооперации на хора с увреждания. Секторът дава около 1 % от предприятията и 2 % от заетите. Комисията определя сектора като развиващ се и отбелязва, че данните за него са оскъдни.

Какви модели работят

• Работа за хора от уязвими групи. Предприятието наема хора с увреждания или дълго безработни и продава продукта им. Пример е социалният бизнес Box to Remember, който прави подаръчни кутии с хора с увреждания.
• Срещу разхищението. Фондация „Българска хранителна банка“ приема дарения на храна, подкрепя хора и семейства, които трудно си осигуряват редовно и пълноценно хранене, и води обучения за млади хора срещу разхищението на храна.
• Икономика на споделянето. Платформите, които позволяват по-добро използване на нещо, което вече съществува: паркомясто, автомобил, инструмент. Победителят в хакатона „Академия за иновации: Идеите 2018“ Parknshare беше точно такава идея за споделени паркоместа.
• Финансова грамотност и предприемачество за ученици. В програмата „Учебна компания“ на JA България ученици на възраст 15–19 години създават и управляват истинско дружество в продължение на една учебна година, а най-добрите се срещат на националния финал „Изгряващи звезди“.

Откъде да започнете

1. Започнете от проблема, не от продукта: коя група хора ще спечели от бизнеса ви и как ще го измерите.
2. Изберете правна форма: сдружение, фондация, кооперация или търговско дружество. Всяка има различни правила за печалбата и управлението.
3. Изчислете социалната добавена стойност. Тя е условие за вписване в регистъра и аргумент пред инвеститори и общини.
4. Проверете финансирането: национални и европейски програми, общински имоти при преференциални условия, гаранционни схеми.

Какво работеше екипът на стария форум

На този адрес беше страницата на екипа „Икономика“ от третото издание на „Идеите – това сме ние“ (2014 г.), с теми „Икономика на споделянето – новата реалност“ и подобряване на финансовата грамотност. Година по-рано екипът по икономика беше разглеждал алтернативните форми на финансиране като краудфъндинг и бизнес ангели, както и конкурентоспособността на българското производство. Другите теми са на страницата Тематичните екипи.