Сдружение, фондация, ООД или кооперация: правната форма на социалния бизнес

В България няма отделна правна форма „социално предприятие“. Законът за предприятията на социалната и солидарна икономика казва, че клас А и клас А+ се присъждат „независимо от правноорганизационната форма“. Значи първо избирате обикновена форма, сдружение, фондация, търговско дружество или кооперация, а после доказвате социалните условия и се вписвате в регистъра. Изборът на формата обаче решава много: кой управлява, може ли да се дели печалба, какво финансиране ви е достъпно и колко лесно се привличат хора.

Четирите възможности накратко

Сдружение и фондация (ЗЮЛНЦ)

Сдружението и фондацията са юридически лица с нестопанска цел. Възникват с вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенцията по вписванията (чл. 6 от ЗЮЛНЦ).

Сдружението се основава от три или повече лица. Ако ще работи в обществена полза, учредителите трябва да са поне 7 дееспособни физически лица или 3 юридически лица (чл. 19). Решенията взема общото събрание на членовете, затова сдружението пасва на общностни проекти с много участници.

Фондацията се създава с едностранен учредителен акт, с който някой предоставя безвъзмездно имущество за нестопанска цел. Подписите се заверяват нотариално (чл. 33). Подходяща е, когато има един учредител или дарител с ясна мисия.

Главното ограничение е в чл. 3. Нестопанската организация може да върши стопанска дейност само ако е свързана с основната, записана е в устава и приходът отива за целите на организацията. Печалба не се разпределя. За социален бизнес, който ще продава много, това изисква внимание: продажбите трябва да следват мисията, а не обратното.

Организацията сама решава дали да работи в обществена или в частна полза. Изборът за общественополезна дейност е неотменим след вписването (чл. 2, ал. 2). Такава организация харчи имуществото си за цели, изброени в закона, сред тях подкрепата за хора с увреждания и за общности в риск от социално изключване (чл. 38), и всяка година изготвя доклад за дейността (чл. 40).

Предимство: нестопанските организации за общественополезна дейност са субект на социалната и солидарна икономика по закон (чл. 5 от ЗПССИ), дори без вписване като социално предприятие. Много дарители и програми работят само с тях.

ООД и ЕООД (Търговски закон)

Дружество с ограничена отговорност се основава от едно (ЕООД) или повече лица, които отговарят за задълженията с вноската си (чл. 113 от Търговския закон). От 1 януари 2026 г. минималният капитал е 1 евро, а всеки дял е поне един евроцент (чл. 117).

Търговското дружество е най-гъвкаво за продажби, договори и инвестиции. Може да приема инвеститори и да ползва заеми и дялово финансиране, включително инструментите на Фонда на фондовете за стартиращи и социални предприятия.

Рискът е обратният на този при сдружението. Нищо в Търговския закон не пречи печалбата да се раздели между съдружниците. Затова, ако искате статут на социално предприятие, социалната страна трябва да се закрепи сами:

• в дружествения договор запишете процедура, по която служителите участват в решенията. Това е условие за клас А (чл. 7, т. 2 от ЗПССИ);
• изберете основание: или повече от половината от печалбата (и поне 7500 лв., днес 3834,69 евро) отива за социална цел, или поне 30 на сто от наетите са от уязвимите групи;
• реинвестираната в самото дружество печалба също се брои, ако основната дейност е социална (чл. 9).

Кооперация (Закон за кооперациите)

Кооперацията е сдружение на физически лица с променлив капитал и променлив брой членове, които чрез взаимопомощ и сътрудничество вършат търговска дейност за своите икономически, социални и културни интереси (чл. 1). Основава се от поне 7 дееспособни физически лица (чл. 2). Членството е отворено за навършилите 16 години (чл. 7).

Кооперацията има задължителни фондове: „Резервен“, поне 20 на сто от дяловия капитал, и „Инвестиции“, поне 10 на сто (чл. 34). Остатъкът от печалбата след отчисленията общото събрание разпределя за дивиденти на членовете или за други цели, свързани с дейността (чл. 33). Тя не плаща такси за учредяване, преустройство и ликвидация (чл. 35). Като кооперациите и нестопанските организации за общественополезна дейност тя е изрично назована субект на социалната и солидарна икономика (чл. 5 от ЗПССИ).

Формата пасва на хора, които искат да работят заедно и да притежават бизнеса заедно, например производители или занаятчии. Цената е, че важните решения минават през общото събрание, а външен инвеститор не може просто да купи дял, както в ООД.

Как да изберете

Задайте си четири въпроса:

1. Кой ще притежава и управлява? Един човек: ЕООД или фондация. Малък екип: ООД. Много членове с равен глас: сдружение или кооперация.
2. Колко ще продавате? Ако приходите от продажби ще са основни, търговското дружество или кооперацията са по-подходящи от сдружението.
3. Ще делите ли печалба? Ако не, нестопанската форма го гарантира по закон. Ако да, остава ООД, но клас А изисква поне половината печалба да отиде за социална цел или голяма част от наетите да са от уязвимите групи.
4. Какво финансиране ще търсите? Част от донорските и гражданските програми работят само с нестопански организации. Дялово финансиране може да получи само търговско дружество.

Някои организации комбинират две форми, например сдружение, което създава ЕООД за продажбите. Това дава гъвкавост, но означава две отделни юридически лица с отделни отчети.

Каквато и форма да изберете, следващите стъпки са едни и същи: проверете условията за клас А или А+, подгответе документите и подайте заявление в Регистъра на социалните предприятия. Повече за идеите в социалната икономика има на страницата на екипа „Икономика“. Тук не даваме правна консултация: за конкретен случай се обърнете към юрист или счетоводител.