Да спасим пчелите: опрашителите и какво могат гражданските проекти

Под този адрес някога имаше публикация със заглавие „Да спасим пчелите“, но копие от нея не е запазено. Затова текстът тук е нов: какво знаем днес за пчелите и другите опрашители, какво е положението в България и какво може да направи една гражданска инициатива.

Защо опрашителите са важни

Според Европейската комисия около четири от всеки пет вида земеделски култури и диви цъфтящи растения зависят от опрашване от животни. Оценка на IUCN от 2015 г. дава и икономическа мярка: опрашването на културите струва около 22 млрд. евро годишно в Европа, а около 84% от основните култури в Европа зависят от насекоми за добива или качеството си.

Пчелите са само част от картината. Към опрашителите спадат и земните пчели, самотните пчели, пеперудите, сирфидните мухи и много други. Медоносната пчела е най-известна, защото я отглеждаме. Само дивите видове пчели в Европа обаче са близо две хиляди и за повечето от тях се знае много по-малко.

Какво показват данните за Европа

Първата пълна оценка на IUCN за дивите пчели в Европа обхвана 1965 вида. От тях 9,2% са застрашени от изчезване, а за 56,7% данните не стигат, за да се прецени рискът. Застрашени са 25,8% от европейските видове земни пчели. Според Европейската комисия днес един от всеки три вида пчели, пеперуди и сирфидни мухи намалява, а един от всеки десет вида пчели и пеперуди е застрашен от изчезване.

Причините, които посочва IUCN, са познати: интензивното земеделие, включително употребата на инсектициди и хербициди и торенето, което намалява цъфтящите растения; загубата на местообитания; градското строителство; по-честите пожари; климатичните промени.

През февруари 2018 г. Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) потвърди, че повечето употреби на три неоникотиноидни инсектицида – клотианидин, имидаклоприд и тиаметоксам – представляват риск за дивите пчели и за медоносната пчела. Оценката обхвана медоносните, земните и самотните пчели.

Положението в България

Най-новите данни на Министерството на земеделието и храните са за 2025 г. Към 1 октомври 2025 г. в България има 808 851 пчелни семейства, с 3,5% по-малко от година по-рано. Стопанствата с пчелни семейства са 8416, с 5,7% по-малко. Произведеният мед е 9649 тона, със 7,6% по-малко спрямо 2024 г., а средният добив е 14,6 кг на семейство.

През годината са загинали 60 832 пчелни семейства. От тях 5795 са от отравяне, 6381 от болести и 5834 от глад, а повечето – от други причини, сред които министерството посочва и т.нар. синдром на празния кошер. Срещу вароатозата са третирани близо 798 хиляди семейства.

Тези числа са за медоносната пчела, отглеждана от пчелари. За дивите опрашители в България подобна годишна статистика няма, което само по себе си е аргумент за повече наблюдения.

Европейската рамка

През 2018 г. Европейската комисия прие Инициативата на ЕС за опрашителите, първата обща рамка срещу намаляването на дивите опрашители. През 2023 г. тя беше преработена под името „Нова сделка за опрашителите“. Регламентът за възстановяване на природата, в сила от 19 август 2024 г., задължава държавите членки да обърнат спада на популациите на опрашителите до 2030 г., а след това да постигнат трайно нарастване.

Какво могат гражданските проекти

Една младежка или квартална инициатива няма да спре неоникотиноидите, но може да промени средата около себе си:

• Цветя вместо трева. Ивици с местни цъфтящи растения в училищни дворове, паркове и между блоковете, съгласувани с общината.
• По-рядко косене. Част от зелените площи да се косят по-рядко, така че растенията да успеят да цъфнат.
• Убежища за самотни пчели. Прости „хотели“ за насекоми от кухи стъбла и дърво, поставени на слънчево място.
• Наблюдения. Граждански научни проекти, в които доброволци броят пчели и пеперуди по едни и същи маршрути. Европейската комисия посочва гражданската наука като част от наблюдението на опрашителите.
• Мост между пчелари и земеделци. Срещи и информация, така че пръскането да се планира, без да застрашава пчелините наоколо.
• Местен мед. Купуването директно от пчелар поддържа хората, които се грижат за пчелите.

Подобни идеи са естествен проект за екип по околна среда в някой форум. Вижте как изглеждаше такъв екип на страницата „Околна среда“, какво предлагаше екипът за по-екологичен форум в „10 зелени идеи за #идеите3“ и как младите изследователи могат да помогнат на страницата „Наука“.